Незаконно строителство – общи положения

Незаконно строителство - събаряне

Според законодателството незаконно строителство е това строителство, което е извършено или се извършва:  в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план;  без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.

Посочените в чл. 225 ал. 2 ЗУТ отклонения са приети за съществени от законодателя. Те водят до сериозни поражения за обществото, хората и природата, поради което предполагат най-тежката възможна и предвидена санкция в закона – премахването. На практика основанията, които се съдържат в чл. 225 ал. 2 ЗУТ характеризират строежа като незаконен.

Глава XXI от ЗУТ /Закона за устройство на територията/ е изрично озаглавена „ Недопускане и отстраняване на незаконно строителство”. В нея са уредени два случая на строителство с отклонения със съответните правни последици. Едната е спирането на строежи или части от тях, а другата е за премахване на строежи или части от тях. Дадено е определение за незаконен строеж, накратко процедурите по установяването му, органите, които го констатират и последователността на действията им.

В следващите публикации ще разгледаме подробно процедурите по двата случая и как да реагираме при вече започнати такива.

ЗУТ – незаконно строителство

Законно и незаконно строителство в България. Закон за устройство на територията - ЗУТ

  

ЗУТ – актове в строителството

  Законното строителство се извършва в съответствие с плановете, издадените строителни книжа и с материали от съответното качество, подчинено и ненарушавайки българското строително законодателство.

 Незаконното строителство е строителство, което се осъществява чрез създаване на материални ценности в нарушение на различни правила и законови норми. За целта контролиращите законността държавни и общински органи прилагат наказания и административни мерки, в отговор на неправомерното поведение и/или неизпълнение на задълженията към държавата и нарушеното законодателство.

  Един от основните закони в строителството, който регулира отношенията между участниците в строителния процес и определя основните принципи и правила е Закона за устройство на територията – ЗУТ. Разглеждането и представянето на отделните части на ЗУТ дава представа за обхвата на закона и свързаността му с останалото законодателство на България.

Първата част на ЗУТ –  „Основи на устройството на територията”, е за общите положения, предназначението и устройството на териториите и поземлените имоти, и мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура.

Втората част: „ Устройствено планиране на територията.Инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството”

Третата част: „Строителство” -  определя принципите и правилата на строителния процес.

Четвъртата част : „Режим и ограничаване на вещни права. Отчуждаване и обезщетяване” , ЗУТ определя отчуждаване и обезщетяване на собственици на поземлени имоти.

Пета част на ЗУТ указва контрола върху устройството на територията и спазването на принципите и правилата заложени в него и подзаконовите нормативни актове.